20 авг. 2005 г., 23:54

Истинска 

  Поэзия
1051 0 2

Истинска ли си,когато плачеш?
Когато навън дъждът вали,
когато само НЕГО чакаш,
да дойде,за да те спаси?
Когато едничка и надеждата умира,
убита от безмилостни лъжи...

Истинска ли си,когато не намираш
смисъла да продължиш?
Когато знаеш,че за ТЕБ и НЕГО
няма УТРЕ и болката си давиш във мечти?
Когато чакаш без вяра и посока,
съдбата ти какво ще отреди...

Истинска ли си,когато плачеш
със пресъхнали сълзи?
Когато със тъга поглеждаш
назад към отминаващите дни?
И нито стон,и нито вопъл,
сякаш спиш с отворени очи...

© Никол Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??