30 апр. 2009 г., 23:50

Истинска 

  Поэзия
648 0 0

Фаллшиви усмивки,

фалшиви лица,

фалшиви сълзи

от фалшиви сърца!

Свят разделен на две части -

рози прекрасни

и бодливи храсти.

Нужно ли е, Господи,

да крия, че съм истинска?!

Че съм жива със засмяно лице,

че истински сълзи се стичат от очите ми,

щом бъде наранено моето сърце?

Трябва ли да крия всички истини -

болезнени и толкоз нужни,

за щастието на всички тез' неискрени,

фалшиви, модни...



Не! Аз себе си не ще предам,

ще се боря вечно, ако трябва,

за теб и теб, и теб,

за тоз безименен поет,

измислил тая дума свята -

  ИСТИНА!

© Хрис Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??