Истинска
Тази нощ ще викам и крещя,
какво пък толкова, виж ме и такава.
Как хвърлям думи в ясна празнота,
безсмислени дори за мен самата.
Не ме прекъсвай имам нужда от това,
за да прогоня самотата.
Ще си повикам,после дълго ще мълча,
ще те прегърна и ще се наплача.
За малко тъжно ще шептя, за да запазя тишината,
ще те прегърна и ще си простя,
че ти си слабост дори за мен самата.
Какво пък толкова,нима очакваш винаги да съм добра,
да съм смирена тиха и любяща.
Защо не ме оставиш малко в лудостта,
за да откриеш колко съм прекрасна.
О, стига! Спри!Н е гледай ме така!
От утре ще съм същата,прекрасна,
такава както ти си ме създал,
но малко по реална, малко прашна.
И стига с тая тишина. Нима е лошо!
Превръщам се в реална!
Нима не ти омръзна от това да нямам думи и да съм нещастна.
Не съм ли истинска сега,
подправена със малко лудост,но забавна.
Кога отново ще ме чуеш да крещя?
Да разрушавам всичко.
Докога да съм съгласна?
© Петя Петкова Димитрова Все права защищены