Бях лъч из тъмнината...
Бях шепот сред мълчание...
С надеждата разкъсвах празнотата..
Различна бях със своето обаяние...
Във тъжни дни аз бях искрица радост
Във болки и тревоги - чакан лек
На хората обрекох свойта младост,
На избора да бъда аз Човек…
Различна бях в очите на застаналите
Пред мен.. За тях бях странна… чужда..
Не можеха да видят в мен останалите,
Че от Любов аз само имах нужда… ...