Истинска

7 нояб. 2021 г., 10:11

Поэзия » Оды и поэмы

1655 2 3

Бях лъч из тъмнината...

Бях шепот сред мълчание...

С надеждата разкъсвах празнотата..

Различна бях със своето обаяние...

Във тъжни дни аз бях искрица радост

Във болки и тревоги - чакан лек

На хората обрекох свойта младост,

На избора да бъда аз Човек…

Различна бях в очите на застаналите

Пред мен.. За тях бях странна… чужда..

Не можеха да видят в мен останалите,

Че от Любов аз само имах нужда…

Раздавах всичко дето в мен се извиси

Подкрепа, oбич, нежност и сърце…

Никой с нищо не успя да изгаси

Пламъка, в душата моя на дете…

Във името ми крие се изписано

От Бог да нося тази сила искана

Съдбата, във която е орисано

До своя дъх последен да съм Истинска!

Произведение участвует в конкурсе: