Истинска... Изхабена
Устни целувани и очи лъгани...
тя не може да бъде лесно завзета.
Обичала е, раздавала се е докрай
и накрая е оставала всеки път... клета!
Душа износена от безброй изпитания,
лице попило всяка тревога.
За любов в нея няма вече желание,
тя чака да я вземе майка природа.
© Юнеско Чомски Все права защищены