Заседна дълбоко в моето сърце
и не иска то оттам да те пусне.
Сърцето ме предаде, при теб остана,
не чува, че нямам право до теб да бъда.
Обичаме се, но любовта ни е невъзможна!
Ти си моята съдба, моята любов,
без теб дните ми са сиви и пусти,
а нощите — самотни и студени.
Липсва ми твоята топлина,
страстта на мъжкото ти тяло,
любовта в твоите прекрасни очи.
Един твой поглед всичко преобърна
и света ми промени завинаги.
В други очи искам да те забравя,
но не мога, невъзможно е!
Господи, кажи ми, как се забравя истинската любов?
23.09.2020 г./ 12:28 ч.
Гр. Хасково
© Мечтателка Все права защищены