Сама съм и боря се с всичко.
Нима не знаеш колко струва ми това?
Дори да се държа съвсем безразлично,
нуждая се от нечие рамо в нощта.
Няма да забравя онзи ден,
когато усмихнат застана ти пред мен.
Зачервих бузките от притеснение,
а от думите ти изпитвах само удивление.
Не вярвах, че някога ще срещна човек като теб,
който да разкъса всичкия лед,
който да отвори сърцето си за мен
и да хване моето в плен.
Изминаха седмици, месеци, години... от онзи прекрасен ден,
а ти все още си единственият, останал до мен.
Заедно, крачейки по пътя,
не се оставихме нито за минута.
Обикнах те безкрайно много,
никога не ще ти кажа: "Сбогом!".
Разчитаме един на друг, винаги... до края,
хванати за ръце, ще намерим пътя към Рая.
Не се коси, ти ми даваш сили,
никога не спря да ме наричаш: "Мило!".
Мобилизираш ме и ме караш да продължа напред,
а аз те слушам и не се отказах само заради теб.
Откакто влезе в живота ми сив,
го направи истински красив.
Допринесе за уюта и спокойствието в дома ми,
вкопчи се в мен и не излизаш от ума ми.
"Обичам те!", са думи кратки,
не могат да опишат чувствата ми сладки.
Ако бях без теб, не знам какво щях да правя,
сигурно е, че никога нямаше да се справя.
Ти ми показа правилната посока,
ти ме отърва от съдбата жестока!
Но точно заради това искам да ти кажа: Може и да е истинска любов, но не е (истинска) поезия!