Липсва великото в мойта поезия -
аз пиша за многото малки неща.
Забравям за болката, мъката, стреса -
когато го правя. Когато творя.
Не мога да пиша загадки, мистерии
не мога да пиша за глад и войни.
Не ходя на опера. Никои галерии
не бих посещавал. Дори съм лаик.
Не се запознавам с интересните хора,
трудно говоря без грешки дори.
Рядко съм прав, но винаги споря,
и ставам досаден. Но така съм щастлив. ...