Усмихваш се насила а как ти се плаче
Живееш живот като в някой сериал
Героите сменят се често и бързат
Не разкрива пак никой свойта душа
Завесата пада и маските падат
На сцената всичко е фалш и лъжи
А ти само как искаш за малко
Усмивка човешка да срещнеш с очи
И ролята своя отново играеш
Да бъдеш надменен и истински зъл
А как ти се иска усмивки да даваш
Да даваш надежда и топла ръка
Уви този свят ужасно жесток е
Сценарият трябва да бъде игран
А човешкото в нас си отива по-малко
И никой не иска да бъде разбран
Страха е сред нас и много ни мъчи
Дали съм харесван и много желан
И своята същност умело прикриваш 
Защо да не си нов Дон Жуан
Нима всичко това е толкова нужно?
Моля ви хора да бъдем добри
От ролите лоши да излезем за малко
Светът се нуждае от нас и уви
От хора добри не от актьори
Със маски жестоки и насълзени очи.