6 авг. 2022 г., 08:58  

Истински приятел 

  Поэзия » Для детей
631 9 20
С колата на детска градина
заведе ме татко веднъж.
Очите му също са сини,
а аз съм по-малкият мъж.
Там плачеше дребният Росен,
в полите на майка си скрит.
Задаваше плахо въпроси,
той с поглед в земята забит.
- Защо натъжи се, юначе! -
баща ми протегна ръка.
- Когато си силен, не плачеш,
не тропаш ядосан с крака. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Панайотова Все права защищены

Предложения
: ??:??