Смиф (Валентин Евстатиев)
248 2547
12 мар. 2013 г., 14:14

Истинските неща 

  Поэзия
1325 0 8

 

Да отвориш чадър, най-банален чадър

и от него да звънне небесната чаша.

И е истинско. Звън тънкостенен и твърд,

безкомпромисни спици – дъждът се изплаши.

 

Да полегнеш в легло на ефирна жена,

там, където лежала е тя преди малко.

Колко истинско! В топъл неделен чаршаф

отпечатък е тя и ти пасва ужасно.

 

Да усетиш как болното слънце кърви,

но след туй те поглежда и грейва от радост.

Адски истинско! Твоите сънни треви

никнат в синьо небе и блажено порастват.

 

И да знаеш, че ти имаш всичко това,

сто момента живот – но си себе си още.

Туй е истинско. Като кълвача дървар,

който всички дървета в гората е пощил.

 

© Валентин Евстатиев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??