13 мар. 2018 г., 16:16

Историята славянобългарска 

  Поэзия » Гражданская
791 0 0
Тя можеше да бъде скрита
в килията, сред куп от ръкописи,
но сякаш провидял искрите,
с друг път ориса я Паисий –
на българите към душите.
Да спре го, не успя умората.
Преброди той села, паланки.
В словата вслушваха се хората,
изчезваше в очите сянка –
тъй изгревен изглеждаше просторът...
Свободен свят пред тях изграждаше
Паисий, взрян във бъднини. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Живодар Душков Все права защищены

Предложения
: ??:??