В сърцето ми Си!
Нося Те отвътре,
като червена глътка,
пълна с благодат.
И отливи,
окъпани в спасение,
Те спомнят с вечност,
и преливат се...
В парченца хляб,
като една безбрежност,
в трохички истина,
като красива нежност.
А. Л. (Арс)
© Аспарух Любенов Все права защищены