Барабаните бият, кръвта буйно пулсира.
Безспирна битка е животът.
Ръцете свити са в юмруци, надеждата лесно не умира.
Кръвта сипе се, не е ли глупава съдбата?
Все тоя буен ритъм в ушите ми звучи.
Сърцето ми влудява се - не спира, ще полети.
Все тая надежда влудява ме, слепи са и твоите очи.
Дъжд от души, не е ли вече време да се бориш и ти?
© Снежана Петрова Все права защищены