Тоз път мъжката ни група
Е под китайския "кахър".
Днес слабо вятъра си духа
Затуй разперихме чадър.

Мама телефона погна
Не може смогна,
Байти, мегабайта пощури,
Нон-стоп сейфва поетичните творби.

Тати се намеси:
"Ти почивка не му даде,
Този телефон гори..."
"Мама...(каза Яси)
...туй море я вдъхнови!"
И така я подкрепи.

После почнаха да ровят,
в асоциации да спорят:
"Чудните мостове" да си построят
В миниатюра да ги претворят.

Пясък и прекрасни дюни,
Дами съблазнителни за цуни, гуни...
Все към тях съм се вторачил, 
Що съм куче, а не испански мачо...

Ех, море, море...
С мама, тати и дете...
Спомени събрахме,
Мидите "набрахме"...
И пак ще дойдем "к пляжу",
Когато "снова я хачу".