Ежедневни приключения 9
...
Калпазанчо съм голям,
ала ще ме разберете, знам,
като чуя за разходка
дива лудост ме превръща в котка
"амазонската пантера",
но се втрисам сякаш съм газела.
Колко косми разхвърчах - само мама знай...
опашката помете ги докрай!
Нетърпеливо гледам щом завърта се ключалката,
лекинко повдигам кълката.
Вратата се отваря, раз,
влизам в асансьора с пълна газ.
В колата също толкова припрян,
никак не ме свърта, нямам свян.
Паркирахме наблизо -
точно моя парк,
отскубнах се от туй возило,
изпуснаха ми поводния чарк.
Мама - тя нали е толкова мъничка, 
от света на хобитите, явно е дошла,
не може да ме удържи самичка,
завайка се и закрещя.
Тати тръгна да ме търси,
- Абе 'де си пубер, я върни се, тук ела!
Той, пък, тъй ли не разбра,
стоя на входната врата,
пред оградата на нашата поляна,
дето е за кучешка игра.
Наперено в "кошарата" заходи
млада Голдън гургулица, 
подуших я, тя, пък ме подгони,
заиграхме се на миженица.
После близна ми носа,
скочих й...абе на гърба.
Здраво ми се скараха,
че съм бил нахален.
Повода ми сложиха,
вкъщи си ме върнаха...
Още да издам ли?! -
Ето наказанието ми:
- Отивай си в леглото,
успокой се, после спи!