yotovava (Валентина Йотова)
2640 22339
6 окт. 2024 г., 10:56

Из друмищата дълги на всемира 

  Поэзия
173 2 9

ИЗ ДРУМИЩАТА ДЪЛГИ НА ВСЕМИРА

 

Понякога ми става страшно,

запитам ли се за какво

съм била пътищата прашни

към слънчевото зарево,

а то – с жълтъка си помътен,

стоварва денка на деня,

и аз нататъка помъквам

три тежки бали с тишина.

Къде ги нося, за кого ли

и полза има ли от тях?

Не се научих да се моля,

обърквам се какво е грях.

И срещна ли човек пред мене,

обърнат гърбом към света,

усещам, че с криле ранени

едва ли някой би летял.

Да бих могла да го прегърна.

и с него миг да помълчим,

и с обичта си – хлебно зърно,

товара си да поделим,

ще повървим – и непознати,

не спрем ли на раздѐлен път,

ще знам, че Бог ни е изпратил

хор ангели – над нас да бдят.

© Валентина Йотова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??