Сив, безлюден... мълчалив деня е днес. Самотни въртележки в безкрая се въртят. Детски смях, отминаващ в тишината, обгърната в мъгла, спомени и кървава тъга. Градът е мъртъв, по улици от прах се скитам, без светлина в очите тъмни, забравили зората. Вятър мълчалив, след мене сиви клони заговаря, а те му отговарят с песни за смъртта, без глас. Тишина във мен... тишина отвъд края на града, тела без лица, ден без светлина, улици, обвити в страх. Сред отмиращия ден, черно слънце грее над земята, песни тихи и самотни, умиращи във мрак деца и едно сърце, превърнало тъгата в щастие от кръв. Отново мъртвата луна се извисява тъжно над небето. Една усмивка се разпада, а надеждата в очите ме раздира. Ад в очите, Рай в Сърцето, молитва от лъжи, прах и светлина. Една последна целувка на Мрака ще аз дам, но във края... ... единствено на Бог душата ще отдам.