Из сърцето
Живота си гръмко не ще да описвам,
душата си чудно, че нейде разлиствам,
там, сиреч, за обич де тебе изписвам,
съдбата си явно, че нейде откривам.
Светът е суров и безжално самотен,
оплаках погинала, бедна родина,
животът е здрав и самотно безбожен,
изстрадах изстинала, славна съдбина.
Нагледах доволно как грабят крадците,
отпратих дъждовно със плисък мечтите,
поплаках синовно, как губят душите, ...