Изабела

12 мая 2011 г., 15:17

Поэзия » Другая

5.0 (1)

1945 0 0

Аз никога не съм била в Мадрид.
Но ти била си, Изабела.
И покрай тебе в оня миг очи са впили
всецяло мъже без чест, със помисли нечисти.
А ти – по-горда отпреди и по-красива,
си ги сразила и отпратила, нали!
Но те останали са там, между размаха на ветрилото ти черно,
по токчетата тънки на нощта за да танцуват с теб фламенко.
И не един нахлул във пазвата ти, и не един докосвал е ръцете ти,
движенията им магични и тая лебедова шия на страстта.
Между бедрата ти,
между бедрата ти били опиянени ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Сюжет за пренаписване
***

Ушла... на поисках себя. Забыла взять все лишние обманы, фальшивые «я буду же всегда», дешевые, невы...
Чужой мир 1984

Стал нам этот мир, для нас, как чужой. Стал нам ненавистен до боли. Но знал ль я тогда, что своею ру...
В мире снов

По блестящему снегу шла, поникли плечи. А горячая слеза сорвалась с ресниц. Я нашла тебя, но ты забы...

Ещё произведения »