Бях паднал в яма при гадините долни. Лазеха по мен търсейки

към душата ми вход. Тогава дъжда падна, небето се затвори. 

Дори лъч светлина не ме достигна, но аз знаех, че Си тук.

Земята се разтрепери и морето се разбунтува, а аз издигнах 

мощен глас: Свят Си Господи! Тогава Ти ме грабна, спаси ме и

ме избави. Постави ме да Те хваля. Ти беше там за мен и аз бях

там за Теб. Не исках деня да свършва за да Те хваля и Ти издигна 

слънцето в постоянен изгрев. Твоята милост ме спаси, защото аз

съм никой. Ти благоволи любовта Си да дариш. Нека Твоето щастие

не спи и нежно да ме зарази. Там където птицата лети, мен ме

постави, за да бъда близо до Теб, за да бъда вечно с Теб. Усещам как

кръвта ми започва да кипи и как сърцето ми яростно плени.

Никой и нищо не може да ме спре да Те хваля Тебе Царю!