Защо сте толкова прилежни?!
И кое ви прави вдъхновени?
Непостигнати постижения
са гласовете ви ефимерни...
Нима сме изборни отроци,
които храните, за да сме живи?
Текат информирани потоци,
че с вас ще сме щастливи?!
Убихте нашето вдъхновение
с измамни ветрове попътни...
Ослепяхме в мътното ви зрение
и пием от лъжите незаглъхнали!
Но кажете, колко дълго още
измамите ще продължават?
И спите ли спокойно нощем?
И колко мислите, че ви остава?!
© Стойчо Станев Все права защищены