ИЗБОР
Седим си ние с болестта ми
в горичката пред болничната сграда,
липите ни даряват с ароматни чайове
и сякаш никой покрай нас не страда,
и сякаш всичко е на място и навреме –
прехòдни болки, временни несгоди,
нищожни пред ужасното човешко бреме
и жалката съдба на роба,
лишен от залък свобода.
Седим си ние с болестта ми,
и двамата усещаме вина. ...