Ще искам от утре да не съм романтичка,
в простора да литвам неуморна,
сред градини да бъда и аз цвете,
а нощем звездно небе да ми свети.
Ще искам от утре да не съм поетична
и нещото в мен да боли и разсича,
невъзможното да не става възможно
и друга да бъда във време преломно.
Ще искам от утре да не съм моралистка
и с куп проблеми аз да живея.
Ще искам... но шанс имам до утре,
а днес съм в размисъл и се кръстя.
© Мариола Томова Все права защищены