Избор
От тихо чукане в нощта
прозорецът ми проехтя.
Събудих се от светлина -
надничаше една звезда.
Протегнах плахо аз ръка,
докоснах малката звезда,
а тя зашепна ми в нощта:
- Здравей, не ме ли ти позна?
- С теб играехме в пpостора,
но ти избра да слезеш долу.
Тук дом любим да изградиш,
живот човешки да делиш.
Какво е станало със теб -
години минаха безчет,
и гасне твоята светлина -
нима нещастна си сега?
Погалих нежно аз звездата,
след туй отворих й вратата -
да види моите деца -
две ярки, мънички слънца.
- На тях дарих аз своята сила -
да раснат здрави и щастливи.
В тях чезне моята светлина,
че те остават на света
Сега иди си ти, звездице,
любима моя ти, сестрице.
За нищо аз не съжалявам,
в път човешки продължавам.
А ти играй си във простора -
да радват се добрите хора.
Кога заспиваш във зори:
- Добър ден - ми прошепни.
© Гергана Спасова Все права защищены