И аз като поетът в песента на Лили*

посягам към листа със страх

дали това, което чувствам във душата си

със правилните думи ще ти споделя.

Едно усещане, което ме изгаря!

Оставя диря в всяка моя клетка!

На огън то прилича, но пък не догаря

подклаждано от чувството безбрежно...

И искам да го споделя със теб единствено,

далеч от хорска злоба и тъга...

Да се разтворя като книга недочетена

и да поискам да ме прочетеш сега!

И трепета със който съм изпълнена

в разтворените страници пред теб

дали ще проличи – той толкоз истински е,

че се страхувам да не го пропъдиш ти.

Затуй безмълвна ще остана ,мисля си.

Затуй на лавицата дълго ще стои,

онази книга дето недочетена

оставяш всеки път сред книги от мечти...

*Песента на Лили Иванова "Поетът"