„Какво си избираш -" - ме попита феята, -
„да обичаш или да бъдеш обичана?"
Тя не каза, че любовта е безсилна,
неконтролируема и прозаична,
към погрома безразлична...
Изборът
Денят открехва тихо врати
и лицето ми попива меките лъчи,
що слънцето щедро спуща върху ми
и нежно отмива сънища бледни.
Подир час или два, още несломена,
ще пристъпя в тъмната сграда,
дето един извор с два чучура има,
там, де тече вода и жива, и мъртва.
Тайно ще поглеждам всяка сянка
за твоя силует на дива котка,
за тез' очи мрачни и пръскащи искри,
в сърце ми все забиват те игли.
Ела, ламьо! Аз не съм рицар
в блестящи доспехи,
копие аз още имам,
но виж тез' ръце почти заскрежени!
22. I. 2008
Цикъл 5
© Кера Господинова Все права защищены