Не ме съди за туй, че съм родена
от бурите на лудите сезони,
слънцата си изгубих. Счупих време.
Изсипах се. Угаснаха огньове.
Избрах си зима, после я облякох,
по устните си сложих ледовете,
пустеех сред дървета онемели,
разкъсах на парчета ветровете.
Заключих се със сложни катинари
и ключовете в себе си погребах,
параклис съм на себе си обречен.
Параклис съм. Отдавна непотребен. ...