Избрах твоя превод да е верният,
защото истините не спестяваш.
И грубостта, оная скверната,
я пишеш, без да заблуждаваш.
Огледай първо материала, нека
да имаш поглед за начало.
Листата пълнят се полека,
а аз по мъничко ще давам...
Ще спирам на моменти, за да пуша,
тогава можеш да не пишеш.
Гласът понякога не слуша
сърдечните ми позиви за дишане.
Ще понакъсвам с мокрописа,
и те (сълзите) знаят много.
Но ти пиши си, не въздишай.
Заслужила съм всяко "сбогом”.
И всяко лошо падане по пътя
заслужила съм, даже ми е малко.
Отдавна Бог съм го отлъчила
от своя тухлен храм... Без „жалко”.
Недей усуква, ставам симпатична,
когато видиш синия ми взор далечен.
А близо само пръстова частичност
ще е до теб, във превода съм вече.
© Ниела Вон Все права защищены
А преводачът много е изпуснал.
(Дано да страда изпод взора синия),
че правилният превод е изкуство.