Не е лесно да остаряваш красиво!
Красивата младост отдавна я няма.
Огледалото гледа основно във сиво,
а в къщи пак сме останали двама.
Младостта като иска да се пръждосва.
Където си иска там да се дене.
Не ми дреме, че възрастта ме дамгосва
щом мойто момиче е тука до мене.
Със здравето договор сключих предния ден-
дневно три цигари и малко ракия,
а то да си отиде веднага от мен
щом не устискам и се пропия.
Нека пороците да ме прощават,
но още имам вземане даване с тях
и макар, че ден след ден намаляват
все пак е рано да ставам за смях.
Макар, че брониран съм с няколко стента
и от време на време спохожда ме спазъм,
щом падне ми, ползвам житейската рента
и спорим с живота с нужната доза сарказъм.
Да се променям би било лудост -
оставам такъв какъвто ме знаят,
пък и съм свикнал със своята „хубост“ -
скритите добродетели нека си траят.
От дереджето си човек щом е доволен
(Не зная дали съм крив или прав!)
защо трябва да живее като болен -
за да умира „напълно здрав“?
Що се отнася до „красивата старост“ -
дал съм я на зелени поети под наем.
А за да не отива живота нахалост,
да го живеем така както си знаем!
© Събчо Събев Все права защищены