"Избраните"
В ръцете си събрах частици дъжд,
дали не плаче Господ!? В земни грешки
светът ни бе осеян неведнъж
от грешници със имена човешки.
А Господ пак ли ще ги опрости?
Заслужихме ли тази орисия!?
Изпълнили сме всичките си дни
със алчност и с лукавост, как да скрием
че всъщност туй в природата ни е –
нима от всеки звяр сме по-различни?!
И малко е да сме на колене,
окичихме се с нравите първични!
По-ниски трябва да сме от трева,
по-тихи от безлунна майска вечер.
Затуй и Господ даде дъжд, земя,
а с калното се всеки сам облече!
"Защото на този свят не ни е предоставено нещо повече от избора между самотата и нищожност"
Артур Шопенхауер
© Данаил Таков Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Впечатлена съм, Дани!
-
Моя грешка, трябваше да уточня, че не съм съгласна единствено с последното финално изречение
-
Малка си, Дарина, затова не си съгласна. Знам, че е трябва да си вдъхваме смисъл и да се стремим към щастието. Един друг голям философ Кант го е казал - щастието е идеал не на разума, а на въображението. А трябва да сме по-ниски от трева и по-тихи от нощта защото сме много грешни! Нали знаеш срещата на песимиста и оптимиста - първият рекъл "е от това по-зле не може да бъде", а оптимистът му отвърнал - "може, може..." Поздрави на всички, надникнали тук, Краси, Ангелче, Юри, Марианка, Наде, Ели, Дари, Пепи! Бъдете здрави и вдъхновени!
-
ако примирението и бездушието си оправдаваме с Бог, за какво въобще са ни тия души, щом дори тревата над нас шуми?
-
Патрициа го е казала по-добре от Шопенхауер А с теб не съм съгласна, но като изключа това, Браво!
-
Дани, прекрасно е! Много въздействащо и силно! Поздравления!
-
Бог от калта е направил хора - с души. Ние направихме от душите си блато...
-
Така е, достойнството и душевноста за съжаление изчезнаха от живота ни.
-
Така е, Дани. От човешкото зло, идват и човешките страдания.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
