28 июн. 2020 г., 08:06  

Издигане 

  Поэзия
681 6 12

Няма разумна причина защо оцелявам.

Шансът не трупа теглилки на мойта везна.

Никакъв миг съдбоносен не ме сполетява

и на мълвата сама не подавам храна.

 

Пазя ревниво дълбоко в очите си летен,

неотразимо лиричен, лазурен шансон.

Пея звънливо завършека сложно заплетен,

люшкам се в тихи води върху своя понтон.

 

Който случайно надникне зад тона устойчив,

спира замислен, заслушан в зова на тоз звук.

Въздухът носи вълните му с трепет настойчив,

вдига го в облак от фин захаросан памук.

 

© Светличка Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Много се радвам, че ти допадна песента, благодаря!☺
  • Финалът е чудесен!
    Браво, Светулке!
  • Благодаря, Цвете! Който пее , зло не мисли. Издигни се и ти над ежедневното в захарно облаче и мечтай!
  • Много сладък финал! Обичам захарен памук, а зад звука се крие романтична и добра душа! Поздравявам те за хубавия стих!🌹
  • Те са неотделима част от нашето съзряване и от начина, по който възприемаме света. Благодаря!
  • Винаги идеализираме спомените.
  • Радвам се, че размишлявате с мен и коментирате, Иржи, Кети! Благодаря ви от сърце!
  • Оцеляват умните!
  • Оцеляваш, защото си много положителна, истинска и търпелива, Светличка!Толкова е хубаво това стихотворение, не само защото е разбираемо....предизвиква размисли за нас, самите! Адмирации.
  • Въздухът носи вълните му с трепет настóйчив, ...
    Пропуснала съм дума и ударение ,
    благодаря ,че ме разбрахте и за споделянето ! Облачето ми се привидя от захарен памук.
  • Днес е сладък панаир!
    Все още помня колко щастлив бях на Ямболския панаир!
    Лимонада и факири, за мъжете вино,бири,а жените бяха цветя сред ливади!
    Поздравления, Светулка!🤗
  • Като змията и свирката - обаче дали шансон е било, не знам Светле, загадачно е това издигане от фин захарен памук.
Предложения
: ??:??