Някои свикнали са да казват,
че любовта не е достатъчна,
че често тя е просто грешка,
страст, която като огъня загасва,
че причинява само и само болка,
че раните, които оставя са като прах,
заседнал в гърлото и в сърцето
и с нищо не биха могли да се изтрият.
Те обаче не знаят, че този огън,
който между теб и мен бушува-
измуква всяка отрова с прошка,
подхранва себе си с любов и любов…
Един в другито щом загубим се,
отново и отново се откриваме.
Бих извървяла всеки един път,
колкото и тръни по него да има.
И всеки камък или планина бих повдигнала…
И безброй океани да преплувам,
нищо и никой няма да ме спре.
Ще си почина в теб, любовта достатъчна е.
Няма значение щом се обичаме
колко време ще се търсим,
колко много ще се чакаме,
дали ще е тихо или с пълен глас…
Пламъкът ни времето няма да загаси.
Вселената е наша страна.
Телата и душите ни едно цяло са.
И ръцете ни една друга не ще се пуснат…
© Лили Вълчева Все права защищены