15 янв. 2006 г., 12:44

Изгарящ спомен 

  Поэзия
1125 0 3
Не знаеш как ми липсваш всеки миг
и как по теб сърцето бавно гасне,
и че по теб в нощта отеква моя вик,
спомняйки си за очите ти прекрасни.

Топло слънце беше ти за мен,
но няма те и светлинката с теб изгасна,
черен мрак изпълни моя ден
и осъзнах,че съм обичала душа опасна.

Спомня ли си, че с тебе бях щастлива
и изпитвах обич тъй прекрасна,
сякаш в сърцето нож се забива
и прогаря ме болка силна, ужасна.

Изгаря ме отвътре като жарава
и чакам дъжда да я изгаси,
но дори да изгасне пепел остава
и надали той сърцето ще спаси.

Остават въглени в мен да догарят
и всеки, и всичко за обич шепти,
незная от спомените да се избавя,
спомени за тебе и убити мечти.

Трайна следа във мене остави,
безкрайно дълго ще ме боли,
да те обичам ти ме застави,
затова и сега споменът ме гори!

© Бръм Бръмм Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??