Сама през пъкъла пак бродя.
Любов ли е, лъжа ли е, какво е?
Щом заедно с щастието и мъка ме споходи,
не вярвам аз, че злото за добро е...
Пред мен врата поредна се отваря.
Но ти къде си? Няма те... Защо?
И в двет кръга бавно аз изгарям,
че ти далеч си... Там, но със кого?
И тази ревност бавно ме убива.
Очите ми те търсят нощ и ден.
Не мога вече чувствата си да прикривам,
не мога да живея с твоя поглед вледенен... ...