Във моето сърце се настани Страхът,там беше му комфортно и удобно, разхождаше се в мислите ми всеки път, когато давах му възможност. Той хранеше се с моите проблеми и ставаше по-силен и голям, а през нощта пируваше в съня ми с Кошмара, неговия пръв другар. След месец - два пристигна и Депресия, накичена с венец от самота, Страхът хареса я за своя булка, венчаха се пред Черната тъга. И настаниха се в ума ми двама, и бяха партия добра, охотно се заеха да погълнат остатъка от моята душа. Когато дъното докоснах, на помощ Господ призовах, с молитва, вяра и благословия изгоних аз обсебващия Страх. |
© Неземна Все права защищены