Изгори ме и аз ще съм спомен -
шепа жълти и черни листа!
Но ще тръгна отново бездомен,
за да търся в живота бразда,
по която задъхан да стигна
и приседна до твойте врати -
морен странник нечакан, немигнал,
който пее за теб... Отвори
и бъди ми пак пролет красива,
нощ и падаща в мрака звезда,
ведра утрин - мечтана, щастлива,
щедра младост, небе и земя!