21 февр. 2015 г., 00:13

Изгрев 

  Поэзия » Другая
480 0 4

 

 

Изгрев

 

Въздъхна тежко изгревът сломен
от бяла февруарска метонимия.
"Какво ще прави днес ранимия
ми ден?

 

Дали ще се превърне във куплет,
проплакан от проклет човешки страх?
А може би самотен див поет
ще го покани в тях?

 

Дали ще има време да прегледа
романа от нечутото роптене?
Или следобед ще реши да дреме
с усмивка бледа?

 

Ще драсне ли една красива рима
във вечно непотребния си стих?
Ще бъде ли в ръцете на любима
за малко тих?

 

А няма ли едно горещо вино
да вдигнат изморените ръце?
Животът на разбитото сърце
е няма кино.

 

Защо провеждам този монолог,
когато наскърбява ме едничък?
Когато в моя смутен епилог
съм сам самичък?"

 

Във своята тъй сложна епопея
угасваше приятелят над мен.
Защо не мога всичко само в ден
да изживея?

 

Мишкин

 

© Атанас Янев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Прекрасна творба!
  • !!!!!!!!!!!!!!!!!
  • Защото никой път не се изминава за един ден, нито този на чувствата, нито този на сбъднатост, нито този на устременост и т.н.
    Хубаво е!
  • А този ден е скрит зад храст. Дъждовен.
    Поканен или не - ще се разлисти.
    Навярно още вади късчета олово
    белее себе си в река.
    И ще се щипне за простора. Чист.
Предложения
: ??:??