Vala (Валентин Кабакчиев)
114 13
21 сент. 2006 г., 00:28

Изгрев 

  Поэзия
719 0 2

         Любовта изгрява

         в приказна позлата,

         от хоризонта

         на сърцето.

         Нощ, загърната

         с дреха

от звезди-

         пищна и богата,

         разлива

         омайност

         от небето! 

         Еликсир от

         чувства

         се стичат

         подобно водопад.

         Светът изглежда

         като нов:

         по-светъл и

         добър,

         някак чародейно

         непознат.

         Вулканична

         лава-страст

         пренася

         от висините

         усещане за рай.

         Отправям

         молитвата гореща:

         Боже, нека

         този изгрев

         продължи безкрай!

 

         20.09.2006 г.

 

© Валентин Кабакчиев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Този стих е много хубава прослава на любовта. Хубаво би било да продължи без край, но опитът ми и заобикалящите ме сюжети доказват, че не продължава без край. Затова вземай с пълни шепи сега, а за после не мисли.
  • Молитвата е винаги съкровено обръщение!6
Предложения
: ??:??