Изгрев

19 февр. 2007 г., 05:47

Поэзия

885 0 2

Изгрев

Започва мъничко да просветлява,
небето се обагря в нежни цветове,
преливащи от жълто към червено.
И ето, там, далеч над хоризонта,
едно огромно огнено кълбо,
което след минути се превръща
в светеща стихия...
Бавно се издига над земята
със своето величие и мощ,
в него има някаква нестихваща енергия...
И ето, че издигнало се вече,
лъчите си изпраща то навред.
Тихичко минава през завесите
и заиграва се с твоите черти.
И с най-нежната милувка
тъй закачливо те събужда.
Започва новият ти ден, изпълнен с мечти и планове...
То следва устремено своята траектория...
и пътят ти показва... ако нещо си се заблудил.
Слънцето за всички е едно,
огрява всяка точка на земното кълбо,
от него ти не можеш да се скриеш...
Лъчите му стигат и до най-дребната мушичка и тревичка.
То всеки ден сякаш се ражда - изгрява...
а после, на края на своя път, се скрива
и тогава настъпва мрак.
И нашите страхове тогава се събуждат,
зли сили започват да се вихрят...
И ако нямаш в тези часове
кой светлината да запалва в твоята душа,
едва дочакваш ти деня...
Но ето, че настъпва пак изгрева бленуван
и прогонва всичките ни страхове,
а злите сили нямат вече власт.
И надеждата в нас заражда се с нова, по-голяма сила,
че винаги има нов ден за неосъществените ни планове.
За думите, останали ни недоизказани...
за прошката, която сме забравили да дадем или поискаме...
Слънцето ни дава топлина и светлина,
то сгрява нашите - понякога - поизтинали сърца...
В едно си сигурен,
че макар да си далече от близки и приятели,
то носи им твоето послание -
не си ги ти забравил.
Всяка сутрин, когато изгрева посрещам,
за моите приятели добри,
с усмивка и мъничко тъга се сещам.
Най-искрено им пожелавам:
изживейте подобаващо вашия ден устремен
и очаквайте със същата надежда срещата си с мен.

Изгрев

Изгрев

Свързани произведения

Комментарии

Предложения