21 сент. 2010 г., 13:37

Изгревът на 14-ти септември 

  Поэзия » Философская
809 0 6
Натежала пита слънце вадеше Медаря
от изтръпналото лоно, на еони от безкрая.
До където хоризонтът е обагрен във зелено
и любов превръща атомите във трептене.

Точно там, в парченцето отчупено от (к)рая,
спряло да си спомня откъде е спряло,
слагам мед и бъркам във горчивото си днешно
и допи(с)вам изгрева. Като Медаря безпогрешно.

© Димитрия Чакова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??