1 сент. 2020 г., 10:11
Не плача щом слънцето се скрие,
тогава в мрака виждам сто звезди.
Луната с гумичка умората ми трие
и не остават никакви следи.
Усмихвам се на леката прохлада,
с морския си дъх ме гали по носа.
Тишината ми поднася за наслада
солени пръски капчици роса.
Притихнало, дори морето е заспало,
подложило е гръб на своята сестра,
по него да върви и да чертае
просека към най-ярката звезда. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация