18 мая 2020 г., 00:01  

Изгрял е тихо залезът за нас 

  Поэзия » Любовная
1215 1 3

По стръмното мисли препускат

и сливат се с вятър и прах...

Отново познавам по пулса си –

нетърпеливо чакаш ме пак...

 

И безутешно е безсънието ми.

По моите клетки тича твоят копнеж...

И всичкото взиране в тъмното!

Докато се слеем в летеж...

 

Изгрял е тихо залезът за нас

в най-топлите небесни краски...

Избухваме в неустоим екстаз...

Откриваме съдбовни тайни.

 

И през затворените ни очи

стремглаво светлина пулсира...

А другият ни свят мълчи,

защото любовта ликува.

 

                             © Павлина Петрова

© Павлина Петрова Все права защищены

Произведението е включено в:
  1747 
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??