Изгряла звезда
О, нощ! Така съм омагьосан!
Пленен от топли, слънчеви очи!
От жарки мисли съм жигосан!
В сърцето ми Любов струи!
Предавам силата си, трона!
С любов опи ме и ме победи!
Къде остана разума, закона?
Не виждам пътища, следи.
А облаците жадно се целуват,
преливат в обща форма и съдба
и друго на света не съществува, ...