ИЗГРЯВАЩ ЛОТОС
Отвъд прага на нощта сред рояк от гласове,
в промеждутъка от безмълвни часове,
лунен сърп, скрит в косите, бавно се унася,
изгряващ лотос над небето вятърът разнася.
Пропукана черупка от хармония и красота,
една душа се ражда, излюпена от ангелско яйце,
дихание от звезден прах вдъхнато е в нейната Асури,
отгледана в люлката на блажена тишина,
очите ù трептят с цвят на разцъфнал копнеж,
криле от вяра понасят я над земния метеж...
Пътуваща в пясъците на безвремието, ...