ИЗГРЯВАЩ ЛОТОС

Отвъд прага на нощта сред рояк от гласове,

в промеждутъка от безмълвни часове,

лунен сърп, скрит в косите, бавно се унася,

изгряващ лотос над небето вятърът разнася.

Пропукана черупка от хармония и красота,

една душа се ражда, излюпена от ангелско яйце,

дихание от звезден прах вдъхнато е в нейната Асури,

отгледана  в люлката на блажена тишина,

очите ù трептят с цвят на разцъфнал копнеж,

криле от вяра понасят я над земния метеж...

Пътуваща в пясъците на безвремието,

сред мълчание, заровено в пустинен сняг,

задрямала мечтата ù в съня на вечността,

рисува Любовта, стаена в око на ураган,

силата ù е вечен уроборос,

самопоглъщащи се анимус и анима,

обликът ù е божествен и несъвършен,

самотен и Духовно извисен.