21 дек. 2005 г., 20:19

Изгубен 

  Поэзия
695 0 1
Върви той сам, назад във времето
Прогонил всяка тленна суета ...
Изтръгнат мрак, кървящ за Бремето
Със гняв, кипящ от земните недра
Презрял света, и себе си, и Бог
Надмогнал хаос, болка и тъга
Вървящ по стълбата на Изток
Да дири Обич в свойта самота...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Николай Все права защищены

Предложения
: ??:??