16 февр. 2008 г., 00:19

Изгубен 

  Поэзия
735 0 4
Защо не мога очите си да отворя?
Защо не искам съня да прогоня?
Защо толкова искам да живея?
Защо не съм готов с вечността да се слея?

Защо не мога луната в мен да разлюбя?
Защо не искам гнева да пробудя?
Защо обичам на брега да стоя?
Защо не искам океана да прелетя?

Защо не мога да докосна небесата?
Защо не искам да следвам съдбата?
Защо не търся път към светлината?
Защо желая да се изгубя в мъглата?

Защо не мога да напусна Празнотата?
Защо не искам да хвана камата?
Защо толкова искам да се влюбя?
Защо не съм готов себе си да изгубя?

© Страхил Събев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Трудни въпроси, затова пък си ги задал прекрасно!Браво за произведението!
  • ... ъ-ъ-ъ ... защото се е случило да се родиш човек?
  • Защо пред света сме толкова грешни,
    не те карам да решаваш ребуси,
    но с тези въпросчета "смешми",
    не ме питаш мен, а... себе си!..
  • Защо ли...иска ми се да имах отговори на тези въпроси...много хубав стих
Предложения
: ??:??