8 нояб. 2005 г., 20:26

Изгубена 

  Поэзия
667 0 0
     
     Тънка завеса е времето,
         на моите мисли,
     на моите сънища
        утрото.
   А утре е нейде далече,
   а утрото няма го вече.
     Как се изгубих
                    незная,
  път как да намеря
         в безкрая
       на мисли
               на сънища
  изгубени стенат
   моите пътища.
  

© Евгения Тодорова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??