Djein_Ear (Евгения Тодорова)
1624 13907
8 апр. 2006 г., 16:20

Изгубена 

  Поэзия
776 0 12
Тя не иска да плаче,
очите притиска,
прехапва си устната.
Тя няма да плаче
отдавна е голямо момиче,
и отдавна се учи как да притиска
сълзите, чувствата,
а днес и мечтите.
Завързва очите си с шал
да не вижда изгрева
след нощ такава изгрял.
Притиска със длани ушите,
не иска да чува,
как звънят тихи камбани.
Тя е голяма и няма за нея
път, който сега да избира,
пътят отдавна е вече избран.
Още очаква, какво ли...
Малка надежда винаги има,
дори и незрима нея я има!


© Евгения Тодорова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Жени , само ти успяваш да ме накараш да усетя душата на лиричния герой...
  • Много хубав стих!!!
    Познати чувства
    Поздрави Джейни!
  • Много силно и много истинско.Не само, че се чете, а се преживява. Успех в писането, но дано поводите са по-приятни!!! Отличен /6/
  • Хубав стих си написала отново Джейн! Истински!
  • Благодаря ви!
    Сълзите са времето на израстване,пречистване и усъвършенстване.
    Не са моите сълзи,но те са и в мен и във вас всички.
    Всеки има път Веси,по който да върви...Понякога ми се иска да съм като вятъра да заглуша болките на болеещите,ала не мога,а искам...
  • Писала си за сълзите на друг...нали?Ще плачат още много дълго,Жени.
    Боли!
    Всеки има път по който да върви ...Но в мъката си става по-силен.
    Ех...
    Хубав е стиха ти
  • Ех,приятелко мечтетел.Завиждам ти!И ти благодаря!!!
  • Поздравления Джейни! 6
  • Винаги има надежда, дори, когато стиснеш очи, за да не я видиш, тя е там, както изгрева! Много е истинско, Жени!
  • много хубаво казано-всичко това ми е толкова близко като усещане...
  • Благодаря Мери!
    А това познато ли ти е ?
    "сама на кръст кръвта си съм разпъвала
    и думите усуквах във въже,
    за да завържа себе си към вятъра,
    пресякъл твоя дом и твойте устни...
    Затръшвам спомена и тръгвам някъде,"
    Повярвай ми ,когато го прочетох имах чувството,че аз съм го писала.Но кога и къде?Сякаш тези редове излизаха от моето сърце.Имаме общи неша навярно.
    Пиши,чета те с интерес!

  • Това стихотворение ми харесва най-много от всички твои, които съм чела - все едно това съм аз!Искрени поздравления!
Предложения
: ??:??