Buhler (Соня Николова)
10 3
18 июн. 2017 г., 03:59

Изгубена 

  Поэзия » Свободный стих
593 0 1

Снегът, по-топъл от твоята длан,

разтапя се върху кожата ми.

Очите ти, дълбоки като океан,

давят ме с всеки поглед.

Реалността отново удря ми шамар.

Поле засято с мечти,

желания и страхове 

като градушка опустоши.

Може би в друго време,

може би в друг живот.

Изгубих се...

Изгубих се между порива на вятъра,

между морските вълни...

Коя съм аз...?

Кой си ти...?

© Соня Николова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??